Остепоротични фрактури

Рискови фактори:

• Ниско телесно тегло
• Тютюнопушене
• Фамилна обремененост за остеопороза
• Прием на определени медикаменти (кортикостероиди, противоепилептични лекарства)
• Злоупотреба с алкохол
• Менопауза
• Инактивитет в ежедневието

Лечение

• Обезболяващи;
• Външна имобилизация с корсет;
• Вертебропластика;
• Кифопластика;
• По-голяма по обем оперативна интервенция.

Консервативно лечение (обезболяващи и външна имобилизация с корсет) е метод на избор при стабилни фрактури и при пациенти, при които оперативната интервенция е твърде рискова. При тези ситуации намаляване на болката се очаква да настъпи след 4-6 седмици. В случаите когато болковият синдром е силно изразен и не се повлиява от медикаменти или когато снишението на височината на прешлена е значително, се налага провеждане на неврохирургично лечение.

Вертебропластиката

Вертебропластиката е оперативна интервенция, при която под рентгенов контрол и чрез употребата на специална игла се достига до тялото на счупения прешлен, последвано от вкарване на костен цимент в него, който го стабилизира и втвърдява. Така се повлиява както болевия синдром, така и рискът от прогресия на снишаването на прешлена. При повечето пациенти се отчита подобрение по отношение на болевия синдром още в рамките на 24 ч след интервенцията.

Кифопластиката

Кифопластиката е оперативна интервенция, сходна като техника с вертебропластиката. Разликата е, че при нея преди въвеждането на костния цимент, в тялото на прешлена се вкарва балон, който се раздува, за да създаде повече пространство. Следва въвеждането на цимента. Кифопластиката дава възможност за допълнително стабилизиране на прешлена, а също и за възстановяване загубената му при фрактурата височина и конфигурация. В случай на доказана спинална нестабилност или компресия върху нервните структури в гръбначния канал се предприема по-голяма оперативна интервенция.